Размножаване на овощни растения

Размножаването на овощни растения се извършва по два начин: чрез семена и по вегетативен път. При семенното размножаване при повечето случаи не може да се очаква получаването на растения със същите качества, които има майчиното. Причината за това е, че цветовете на голяма част на овощните растения се нуждаят от чуждо опрашване, за да дадат плод. Такива са всичките ябълкови, крушови, черешови, голяма част от вишневите, сливовите сортове и други. Даже и тези, на които цветовете се опрашват от собствения си прашец, като почти всички прасковени, кайсиеви, ягодови и малинови сортове, някои сливови сортове, в практиката фактически се опрашват от чужд прашец, тъй като насекомите, които главно извършват пренасянето на прашеца, кацат наред по всички сортове и по този начин извършват опрашването, а от там и оплождането с чужд прашец. Същото се отнася и до овощните видове, например ореха, които се опрашват с помощта на вятъра. Новото растение носи качествата на майката и бащата, а също така и на предшествуващите го прародители.

Сравнително по – малко отклонения от качествата на майчиния сорт при семенното размножаване дават прасковите.

Размножените чрез семена овощни растения, нормално започват да плододават по – късно.

За разлика от това, произведените от семена растения са по – жизнени, растат по – буйно, развиват по – добра коренова система и са по – дълговечни.

У нас чрез семена се размножават голяма част от подложките в разсадника. За производството на посадъчен материал, семенното размножаване се прилага само при размножаването на ореха и кестена. В селекцията при създаване на нови сортове, семенното размножаване има широко приложение, но засадени веднъж, сортовете се размножават само по вегетативен начин.

Вегетативно размножаване

Размножаването по вегетативен начин има това предимство, че качествата на сорта (майчиното растение) се запазват. При него новото растение се получава от пъпка на майчиното растение, без да се повлияе от друго растение.

Чрез вегетативно размножаване се запазват качествата на сортовете на овощните растения, които, ако се размножават чрез семенен начин, биха изчезнали. Така се запазва голямото сортово богатство. Вегетативното размножаване дава възможност ценни сортове да се размножават по целия свят, където има условия за отглеждането им.

От тук е ясно, че вегетативното размножаване има голямо значение за овощарството при производството на посадъчен материал.

Най – често практикуваните начини за вегетативно размножаване са: чрез издънки, чрез разделяне на храста, чрез загърляне, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез вкореняване на връхни части, чрез ластуни, чрез резници и чрез пресаждане.

Размножаване чрез издънки: практикува се при някои сортове сливи, като например Кюстендилска синя слива, Тургун, Тетевянка и други, някои сортове вишни, главно храстовидните и други. Това е основен начин на размножаване на малините, а по някога и на френското грозде, бодливо грозде и къпини.

Този начин на размножение се основава на способността на корените, особено на тези, които се намират по – близо до повърхността на почвата, да образуват издънки. Последните се хранят първоначално от майчиното растение, а в следствие образуват корени, чрез които черпят хранителни вещества от почвата, но продължават да получават храна и от майчиното растение. Ако издънките са много, могат да изтощят майчиното растение. Оставени свободно, те буквално заплевяват цялата площ в насаждението.

За да могат издънките да се развиват добре, без да изтощават майчиното растение, част от тях, особено по – дребните, се унищожават още през лятото при обработката на почвата.

Населението в планинските райони практикува изваждането на издънките от сливите и вишните и засаждането им в нови насаждения. Тези издънки обаче не са достатъчно добър посадъчен материал, тъй като кореновата им система е слаба, стъблото е тънко а короната още не е формирана. Това налага те да бъдат отгледани първо една две години в питомник, където се дооформят, след което се засаждат на постоянно място.

Разделяне на храста: Практикува се главно при френското и бодливото грозде, когато насаждението остарее и трябва да се изкоренява. В такъв случай коренищата на остарелите храсти се разделят на няколко части, от които се създават нови насаждения.

Размножаване чрез загърляне: Практикува се в разсадниците при размножаване на вегетативни подложки, а по някога и при размножаването на лешника, френското грозде и бодливото грозде. При този начин на размножение подложките се засаждат на разстояние метър на метър или 1.5 метра между редовете и 0.60 метра между растенията в реда. От надземната част на растението се изрязва Ѕ до 1/3. През лятото редовно се окопават, а при засушаване се напояват. През есента се режат на 5 сантиметра над почвената повърхност. Това се извършва през първата година. През следващата година от образувалото се коренище изкарват леторасти. Покаралите леторасти, когато достигнат 10 – 15 сантиметра височина, се загърлят с влажна пръст. С нарастването на леторастите купчината на загърляне се увеличава, като достигне до 20 – 25 сантиметра от дължината на леторастите. Пръстта се поставя винаги отгоре, по средата на храста, за да се отклонят леторастите настрана. През лятото леторастите се вкореняват. Всяка есен или всяка пролет купчината се отравя и вкоренените леторасти се изрязват до основата им. Ако леторастите се отрязват през есента, оголените части от коренището се заравят с пръст за да не измръзнат през зимата. През първите 2 – 3 години се оставят по пет до осем издънки от корен, а по – нататък се стига до 15 – 20 и повече, в зависимост от силата на храста. През лятото почвата се обработва редовно. При засушаване се напоява. За да не се изтощава почвата, а от там и храстите, почвата се тори.

При лешника обикновено се налага доукореняване на издънката, което се извършва във вкоренилище.

Размножаване чрез хоризонтални отводи (положници): при този начин се използва способността на надземната част на растенията да образуват корени, след като се покрият с влажна пръст. Майчините растения се отглеждат в храстовидна форма. Радиално на храста се изкопават плитки (до 15 – 20 сантиметра) канали, в които се отвеждат подлежащите на вкореняване клончета или леторасти. Те могат да се извият в каналите, така че върховете им да са насочени пан нагоре, вън от каналите.в този случай се нарича обикновен хоризонтален отвод. От всеки летораст се получава по едно ново растение. В каналите могат да се положат и цели леторасти, без върховете им да бъдат на повърхността. Това се нарича китайски отвод. За да се закрепят леторастите за дъното на каналите, те се притискат с дървени кукички. От всяка пъпка на положения летораст се развива малко филизче. След като покарат филизчетата, канавката се изпълва с влажна пръст, а след нарастването им купчината се увеличава ката, че те да се загърлят.

През лятото почвата редовно се обработва, наторява, а при засушаване се напоява.

През есента или рано напролет каналите се отравят, положените леторасти се отрязват от майчините храсти и се нарязват според броя на новите растения, които са се получили.

Размножаването чрез хоризонтални отводи (положници) наподобява размножаването чрез загърляне. При вкореняването чрез загърляне се вкореняват основите на вертикални леторасти, затова то може да се нарече размножаване чрез вертикални отводи.

Чрез отводи се размножават лешника, бодливо грозде, къпина, къпиновидна малина, лозя, смокиня, силно растящи дюли, някои сортове ябълки, вишни, сливи и други.

Размножаване чрез връхно вкореняване: практикува се при размножаването на къпина и кипиновидна малина. При този начин на размножаване, покаралите през пролетта леторасти още същата пролет се извиват и върха заедно с листата се заравя във влажна почва. До есента върховете се вкореняват.

Размножаване чрез ластуни (пълзящи стъбла): използва се способността на ягодовото растение да дава ластуни, по чиито възли се образуват розетки от листа и корени. Вкоренените розетки се отделят от майчиното растение. Оставените на свобода ягоди, през първите две години, дават толкова много ластуни с розетки, че насаждението буквално се покрива с тях, а майчините растения се изтощават. За да се избегне това, на едно майчино растение се оставят най – много по три ластуна с по две розетки на тях. Ако има нужда от повече разсад и за да се получи повече и по – качествен разсад, без да се изтощят майчините растения, новообразуваните розетки се доотглеждат в специални лехи. Там те се пикират на разстояние 5 сантиметра в редовете и 7 – 10 между редовете. През първата седмица те се поливат всеки ден и се държат на сянка под слама или рогозки. През втората седмица поливките се разредяват и засенчването се намалява.

Ластуните се образуват след обирането на плодовете. За да се вкоренят добре, розетките се притискат с палец към почвата и се посипват с малко влажна пръст. Насажденията от които се добива разсад, трябва да се торят по – обилно.

Размножаване чрез резници: използва се способността на отделни части от някои растения да се вкореняват, след като са отделени от майчиното растение. Практикува се главно при размножаването на френско и бодливо грозде, смокиня, нара, сливата Мариана и други.

През есента след листопада се събират резници, дълги 20 – 25 сантиметра. Долните им отрези трябва да бъдат близо до пъпка. Ако в района на разсадника зимата не е студена, резника се засява още през есента, като по – голямата част от него се заравя в пръстта, а над повърхността остава само една пъпка. Ако в района зимата е студена, резниците се нареждат вертикално във влажен пясък в изба, където до пролетта отрезите им калусират. Когато времето се затопли, те се засяват във вкоренилище.

Почвата във вкоренилището трябва да се поддържа рохкава, богата на хранителни вещества и достатъчно влажна.

Освен вкореняването на зрели резници се практикува и вкореняване на зелени и коренови резници.

За ягопдоплодните, а и за голяма част от храстовидните овощни видове вегетативното размножаване е основен начин за размножаване. При дървесните овощни видове обаче основния начин е присаждането. То е също вегетативен начин на размножаване, при което новото растение се получава от срастването на части от две растения – подложка и присадник. Често подложката е получена по пътя на семенното размножаване.

Размножаване чрез присаждане: Практикува се главно при основно дървесни овощни видове след предварително подготвяне на подложките. Основава се на това, сходни растения да образуват спойка помежду си, а и на способността на растежната пъпка след присаждане да развие летораст, от който в последствие се формира надземната част на овощното дърво. При присаждане се прилагат няколко начина: 1) аблактация, или сближение; 2) присаждане на калем; 3) окулиране.

Както се вижда, при присаждането има срастване на части от две растения. Едното образува кореновата система (подложката), а по някога и ствола. Другото образува обикновено ствола (ако за последното не е използвана подложката) и короната на растението. То е присадника. Когато се присажда на пъпка (окулиране), от присадника се вземат отделни пъпки (очи). Когато се присажда на калем, от присадника се вземат части с по 2 – 3 пъпки (калеми). В практиката, често целия летораст, който е отрязан, за да се вземат от него пъпки или калеми се нарича калем.

При присаждането трябва предварително да се приготвят остри овощарски ножчета, белгии, гладилки, овощарски ножици и рафии, а специално за присаждането на калем – и овощарска замазка. Когато се облагородяват възрастни дървета, необходими са още – трион, овощарски секирчета и косери. Освен това са нужни и меки памучни кърпи за изтриване на инструмента и зебло за увиване на калемите.

С овощарското ножче се отрязва пъпката и се прави нарез на подложката. Белгията и гладилката (кожен каиш) се използват за наостряне на ножчетата и косерите. С косера се премахват излишните клончета и се изглажда отреза при присаждането на калем. Ножиците служат за премахване на някои клонки или за по – груби отрези, които се изглаждат с косера. Триончето се използва за отрязване на дебели клони при присаждането на възрастни дървета. Отрезите също се заглаждат с косерите. Секирчетата служат при присаждането на разцеп. С овощарската мазилка се замазват раните получени при присаждането на калем. Меките памучни кърпи служат за почистване на ножчетата, а зеблото – за обвиване на калемите. С рафията се превързва след присаждането (в съвременното овощарство се използват еластични силиконови или найлонови лентички с различна широчина и дължина).

Аблактация: В производствената практика този начин се прилага изключително рядко, но в овощарството има значение при селекцията за предварително вегетативно сближаване. Две млади растения, които са засадени близо едно до друго, или два летораста от възрастно растение се допират. На мястото на допиране, кората заедно с тънка част от дървесината се одялква с остро ножче – по възможност на по – голямо протежение. Частите на двете растения, на които е отрязана част от кората и дървесината, се допират така, че да се покрият напълно. При превързването се внимава рафията да покрие всички прерези, за да не се даде възможност за изпарение. Превързването трябва да бъде стегнато, за да не се получи разместване от вятъра. Двете растения получават сокове първоначално всяко от корените си. Постепенно те се срастват и соковете от едното растение започват да преминават в другото растение и обратно. Обикновено след една година срастването е станало, едното растение се отрязва и сближената му част остава на другото растение.

Присаждане на калем: При този начин на присаждане, върху подложката се присажда цяла част от присадника, обикновено с три пъпки. За присадници се вземат добре развити, узрели и здрави леторасти с напълно оформени растежни пъпки.

По важните начини за пресаждане на калем са следните:

Присаждане чрез копулация: Практикува се когато подложката и калема имат приблизително еднаква дебелина.

На горния край на подложката и на долния край на калема се правят еднакво дълги и еднакво коси отрези с дължина поне 2.5 сантиметра. Колкото отрезите са по – дълги, толкова повърхността на сближаване е по – голяма, а прихващането – по – сигурно. Отрезите се долепват и превързват с рафия. Присаденото място и горния отрез на калема се замазват плътно с овощарска замазка¹.

Вместо обикновена копулация, каквато е описаната, се работи и с подобрена или английска копулация. При нея след като се направят отрезите, на горната им третина се зарязват езичета и калема и подложката се долепят така, че езичетата да се затегнат като зъбци. При подобрената копулация прилепването е много по – плътно и много по – стабилно.

Присаждане на разцеп: Прилага се когато подложката е значително по - дебела от калема, но не по – дебела от 5 сантиметра при мястото на присаждането. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната ос, а при вертикално разположените клони – слабо наклонено, за да не се застоява дъждовна вода. Отреза се изглажда много добре с помощта на косер. С помощта на овощарско ножче или секирче подложката се разцепва слабо и в разцепа се поставя калема, който предварително е изрязан като клин, с два еднакво дълбоки и срещуположни отреза. Калема се поставя така, че външната страна на изрязаната част да съвпада с кората на подложката.

След поставянето калема се превързва с рафия и всички открити части от отрезите (рани) се замазват с овощарска замазка.

Присаждане на “кози крак”: Този начин се усвоява по – трудно, но след усвояването му е лек за работа и е един от най – сигурните. При него подложката също трябва да бъде по – дебела от калема. Подложката се отрязва перпендикулярно на надлъжната им ос и отреза се изглажда с остро ножче или косер. От едната страна с върха на ножчето на подложката се прави вряз със заострен край – две стени и остро дъно, който започва два сантиметра от напречния отрез и завършва вече разширен на самия отрез. Калема се задялва от двете страни така, че като се постави, да запълни вряза и кората му да съвпадне с тази на подложката. Завързва се с рафия и се замазва с овощарска замазка.

Присаждане на седло: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника.

Подложката се прерязва по същия начин, както когато се присажда на “кози крак”. От едната страна се отдялва ивица от кората на подложката заедно с малко дървесина. Одялването започва на около 2 – 3 сантиметра под отреза. Калема се изрязва на около една трета и се заостря само от едната страна. Отрезите на подложката и калема се долепят така, че зарязаната част да “възседне” подложката. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.

Присаждане на страничен зарез: това е най – бързия и най – удобния начин за присаждане на калем. Подложката се зарязва от едната страна косо на дължината й. Отрязва се калем с две пъпки и се одялва като клин, но малко косо. Клина се втиква в зарязаната част, превързва се и се замазва с овощарска замазка.

Този начин се прилага най – често в разсадниците за присаждането на подложки, при които присаждането на пъпка е било несполучливо.

Присаждане под кора: Практикува се когато подложката е по – дебела от присадника и сокодвижението вече е започнало. Подложката се отрязва както при случаите “кози крак” и на “седло”, а калема се отрязва както при присаждане на седло. Кората на подложката се разрязва и калема се втиква под нея. Когото калема е тънък, той може да се втикне под кората, без тя да се разцепва. Завързва се и се замазва с овощарска замазка.

По описаните начини на калем се присаждат и възрастни овощни дървета. При тях присаждането се извършва в короната.

За да се получи добър резултат при присаждането на калем, трябва да се съблюдават някои правила:

1. Присаждането да става по възможност по – рано, преди започването на сокодвижението. Най – добре е това да се извърши през февруари или най – късно през първата половина на март. Само присаждането под кора се извършва в началото на сокодвижението.

2. Кората на подложката да бъде гладка поне на десет сантиметра под отреза.

3. Когато кората на подложката не може да съвпадне с кората на калема и от двете страни, което често се случва, това да стане поне от едната страна.

4. По възможност най – долната пъпка на калема да попадне под отреза на подложката. Това се прави с цел, ако след прихващане калема се счупи, дръвчето да се формира от най – долния летораст.

5. Да не се привързва с рафия плътно, а навивките им да бъдат разделени така, че замазката да се залепи не за рафията, а за подложката с калема.

6. Със замазка се покрива всички рани – горния отрез на калема, открития отрез на подложката и мястото на допиране на подложката с калема.

7. Да се поддържа голяма чистота и да се работи с остри инструменти.

8. Да се осигурят подходящи калеми, събрани от дървета с пълна почивка и добре съхранени до момента на присаждането.

Присаждане на пъпка (окулиране): При окулирането има четири момента: 1) направата на Т-образен нарез на кората на подложката; 2) изрязване на пъпката от калема; 3) поставяне на пъпката в Т-образния нарез; 4) превързване с рафия.

Самата работа се състои в следното. С остро овощарско ножче, на 5 – 6 сантиметра над повърхността на почвата на подложката се прави Т-образен нарез на кората. Най – добре е хоризонталния нарез на Т-образния нарез да бъде във вид на дъгичка, така, че при превързването с рафията, тя да не попадне вътре в нареза и да прекъсне движението на соковете. Трябва да се внимава да се пререже само кората, без да се засяга дървесината. С езика на ножчето, или ако се работи с лозарско ножче, с обратната страна на резеца кората се отделя леко от дървесината. След това се отрязва щитче с пъпка от калема. Ножчето се хваща с дясната ръка, и то само с четирите пръста, а палеца остава свободен. Резеца на ножчето се забива леко на 1 – 1.6 сантиметра под пъпката, а палеца се поставя непосредствено под нея. Резеца се тегли по посока на ръката и нагоре. Непосредствено под пъпката положението на резеца се изменя, като се прави слабо продълбочаване в калема. От там положението на резеца е такова, че да може на 0.5 до 1 сантиметър над пъпката да излезе на повърхността. При преминаването на резеца под пъпката положението на палеца се изменя, като се придвижва нагоре и подпира самата пъпка. Когато ножчето се извади на повърхността, пъпката остава притисната между палеца и резеца.

Щитчето с пъпката се поставя в разцепа под кората на подложката. За тази чел с езичето на ножчето се отварят горните върхове на кората на разреза, пъхва се долния край на щитчето и когато се натиска надолу, то се плъзга докато влезе цялото. Ако горния край на щитчето не влезе в разреза, с резеца на ножчето се отрязва хоризонтално така, че той да остава допрян с кората на подложката от хоризонталната част на разреза. След това се връзва с рафия. Тя трябва да се увие веднъж под пъпката и след това непосредствено над нея. С това пъпката се прикрепя здраво и след това с плътно навиване на рафията се покрива целия разрез от горе до долу, като отвън остава само пъпката и листната дръжка.

Пъпката трябва да се вади с по – голямо щитче, но със съвършено малко дървесина. При костилковите, особено при кайсията и ореха, щитчето се изважда без дървесина. За целта калемите трябва да бъдат в сокодвижение. С върха на ножчето се очертава щитчето около пъпката. Д десния палец пъпката се натиска отстрани и ако се извади и в нея остане само шипчето от дървесината, тя е извадена правилно и може да се употреби за присаждане. Ако шипчето остане на калема, ваденето не е сполучливо и трябва да се вземе друга пъпка. Пъпка без дървесина може да се вади и като се прави от обратната страна на пъпката около 1.5 сантиметра кос отрез на калема, така че пъпката да остане на средата на отреза. Над пъпката на около 0.5 сантиметра кората се отрязва, за да се прекъсне връзката и с останалата кора нагоре по калема. Пак с десния палец се натиска отстрани и ако се отдели със шипчето, значи е извадена правилно.

При присаждането на ореха обикновено с ножче с два резеца, успоредни един на друг, се отрязва пръстен от кората на подложката и на калема. Премахва се кората от пръстена на подложката, изважда се пръстена с кората и пъпката от калема и се поставя на оголеното място на пръстеновидния нарез на подложката. За да не остане шипчето на калема, а да се отдели заедно с поясчето, то се отрязва със специално извито ножче. По нататък връзването е както при обикновеното окулиране.

Вместо да се изрязва цяло поясче, напоследък при ореха се практикува присаждането на прозорче. При този начин както от подложката, така и от калема се изваждат еднакви квадратчета от кората. Квадратчето от присадника (калема) трябва да бъде с пъпка. От него на едната страна се премахва ивичка, широка около един милиметър, за да може като се постави в празното квадратче на подложката (прозорчето), от двете страни да остане по малко празно място, а не да прилепва плътно. След това се превързва с рафия. По този начин се оставя достатъчно свободно място за образуване на калус и се избягва засъхването на пъпката, което обикновено започва в краищата на квадратчето.

При присаждането на пъпка е необходимо да се спазват следните правила:

1. Да се работи с много остро ножче и при абсолютна чистота. Затова всеки присаждач носи със себе си гладилка, а на лявата си ръка превързва памучна кърпа, с която да избърсва ножчето.

2. Да се работи бързо, за да не потъмнеят прорезите.

3. Присаждането да се извършва през хладните часове на деня.

4. при окулирането пъпките да се поставят от към страната на реда, а не от към междуредието. Когато не се спазва това, младите леторасти израстват от към междуредието и при работа с окопвачка се чупят много лесно.

Две седмици след присаждането листните дръжки на прихванатите пъпки са паднали или падат при леко побутване с ръка. Ако дръжката засъхва и се държи здраво, това показва, че прихващането не е станало.

Подложките с не прихванати пъпки се присаждат още един път със същите сортове.

Често до есента подложките надебеляват, в резултат на което рафията се врязва и може да компрометира резултатите от присаждането. Ето защо, когато се получи врязване на рафията, тя трябва да се развърже и отново да се направи, вече не така стегната превръзка. Когато рафията се е врязала много силно, развързването е невъзможно. В такъв случай с върха на ножчето тя се прерязва напълно от обратната страна на пъпката.

Някои овощни видове, като например кайсията и черешата, дават слаб процент на прихващане. В някои наши разсадници е въведено присаждането на такива видове с две пъпки, като втората се поставя малко по – нагоре от първата на срещуположната страна. Така процента на прихващане е по – голям.

Според това, дали окулираните пъпки се развиват още същата година, или тогава става само спойката, а пъпката се развива чак на следващата година, има присаждане на будна и на спяща пъпка. Окулирането на будна пъпка се извършва, когато започне сокодвижението през пролетта. За целта се използват предварително събрани и съхранени през зимата калеми. С прясно отрязани калеми се пресажда на будна пъпка през юни и началото на юли. При този начин има голяма опасност покаралите леторасти да не узреят и през зимата да измръзнат. Присаждането на спяща пъпка става през втората половина на лятото и в началото на есента. Този е най – масовия начин за присаждане.

Присаждане на маса: За нашите условия почти не се прилага. Практикува се повече в по – северните и по – студените страни. За целта се използват прераснали подложки, които се изваждат от семенилището или маточника и през зимата се съхраняват в пясък. През зимата тези подложки се пресаждат в кореновата шийка на калем, по някой от описаните вече начини, предимно чрез копулация и до пролетта се държат в хладно помещение, като се нареждат във влажен пясък. През пролетта така облагородените овошки се засяват в питомника, където се торят, напояват и обработват, докато се вкоренят и станат годни за продажба овощен посадъчен материал.

Междинно пресаждане: Често се случва между подложката и присадниците от някои сортове да няма сродство. Това се среща най – често при присаждане на крушови сортове върху дюлева подложка. Така сорта Клементинка не дава добро срастване с дюлята. Също и сорта Жълт Белфльор дава късно проявена несъвместимост с вегетативната подложка ЕМ тип IV. В такъв случай се налага междинно присаждане, тоест присаждане първо на сорт, който дава добра спойка с подложката и върху него вече се присажда истинския сорт. Така при дюлевите подложки, за междинник се използват сортовете Попска круша, Дилова масловка и други.

Междинното присаждане се практикува и когато културния сорт не дава здраво или не прави право стъбло, като например сорта Попска круша, който в питомника се изкривява много силно. Тогава за образуването на стъблото се използват сортовете Киферка, Ранна Голинска и други.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* овощарската замазка се приготвя от един килограм смола (чамсакъз), 200 грама топена лойм и една шепа растителна пепел, поставя се в съд, загрява се и разтопената смес се разбърква добре, докато стане еднородна маса. След това се сваля от огъня и след като истине малко й се добавя на порции спирт за горене при непрекъснато бъркане. Замазката трябва да бъде като маджун гъста и твърда.